Особености на въображаемия приятел на детето

В игрите си детето включва не само от това, което е познато на нас, възрастните. В неговата реалност има място за фантазии и приказки.
Когато заспи, то лесно се пренася във въображаем свят, където магически и истински същества съжителстват лесно, а когато се събуди, може ентусиазирано да разказва как през нощта е срещнало добрата фея, какво му е казала тя ... Ето мнението на експертите. 

Особености на въображаемия приятел

Детското въображение започва да се развива от около 2,5 до 3-годишна възраст. Проявява се в сюжетните игри, в които различни предмети или играчки са "надарени" с определени свойства или имат характер.
И в тази възраст това се случва едновременно с появата на един или повече въображаеми приятели. Те се явяват във всякаква форма и размери. Образът им може да бъде подобен на някой, който детето вече познава, да е анимационен герой или дори „оживяла“ плюшена играчка.
Понякога детето изцяло измисля образа на своя „приятел“.
Невидимите приятели могат „живеят“ само на определени места, например под легло или в килер, и могат да се появяват и да изчезват без конкретна причина.

На какво да обърнете внимание

Не бива да се плашите от въображаемите приятели на детето: появата им е нормален етап на израстване между 3 до 7 години.
За да разберете по-добре защо то се нуждае от измислен приятел, си представете, че той е реален и помолете хлапето да ви го представи.
Опитайте се да не показвате недоверие и съмнение и се пренесете във въображаемия му свят. 
Няма страшно, че за закуска ще трябва да се престорите, че правите ястия за новия „гост“. С времето хлапето ще ви разказва за истинските си приятели, без да се страхува, че няма да го разберете или, че да го осъждате.
Наблюдавайки как играе детето, ще забележите каква точно е ролята на невидимия приятел в живота му.

Каква може да бъде тя:

Чувство за контрол: Колкото и либерален родител да сте, детето разбира, че в повечето случаи вие контролирате ситуациите, а не то. Измисляйки въображаем приятел, то сякаш придобива чувство за контрол, тъй като във фантастичния свят то диктува на своя „приятел“ какво да прави и какво да не прави.

Задоволяване на фантазиите: Във фантастичния свят децата са приятели с любимите си герои – Ана, Елза, Пепеляшка, Рапунцел, Трансформър, Спайдърмен... С тези, които биха искали да срещнат в реалния живот.

Повишават увереността в себе си: Въображаемият приятел не критикува и не осъжда действията на детето, и с него то се държи по най-естествен начин.

Снимка: Guliver / Getty

Компания за игри: По този начин детето компенсира липсата на приятел за игри и общуване с връстниците си.

Възможност да изрази мнението си: Някои деца се страхуват да изразят мнението си и търсят помощ от въображаемия приятели. После имат самочувствието да кажат нещо от рода на: „Мамо, моята Алиса не харесва тази рокля“. 

Използват го за изкупителна жертва: Най-удобният начин детето да избяга от отговорност е като обвини за „прегрешението“ измисления си герой. По този начин то си създава чувство за сигурност. Поне, докато не се научи да си признава грешките.
Както виждате, няма нищо лошо в това, че хлапето си измисля приятели. Струва си обаче да бъдете предпазливи, ако то така потъне във въображаемия свят, че да избягва реалната комуникация.

Как въображаем приятел може да помогне 

Децата често възприемат любимите си анимационни герои като истински същества, откъдето идва любовта към дрехите, различни аксесоари и дори към мебелите и къщичките на принцесите и супергероите.
Чарът на такива персонажи не е във външния вид, а в магическата сила, с която са надарени. Хлапето разбира, че личните му възможности са ограничени и, за да усети по някакъв начин властта, то се прехвърля в света на фантазията и се идентифицира с любимия си герой (или създава „приятелство“ с него).
Родителите могат да извлекат голяма полза от такива фантазии. Например, смелият „приятел“ на детето (като Моана или Спайдърмен), може да му помогне да победи страховете или пък някои особености, ако то е срамежливо (като Елза, която в крайна сметка се научи да контролира магическите си сили и намери себе си) или го научи да гледа на живота с оптимизъм (като Rainbow Dash от анимацията „Моето малко пони“).

Въображаемите приятели или идентификацията с анимационен герой са здравословен елемент на играта, който помага на детето да развие креативност и да изследва света в безопасна среда.
Общуването с измислени герои също му помага да се справи със страха, безпокойството, стреса и други трудни емоции.
Защото в приказките и в любимите и истории, силите на доброто винаги печелят!

Мона Василева